„Ресурсът М” е означение на съществувала хилядолетия и открита сега реалност, която по своята същност е „Общата същина при „Съответни бъдещи възстановяване и погасяване на главен дълг”.
„Моделът Ресурс М” е нещото, което добавено към сегашния наследен от време със „Златни пари” начин на съответно държавно финансово управление ще осигури негово съответствие спрямо качества на „Незлатни пари” и премахване на сегашната особено важна причина за стопанска криза.
Например: До 24 часа време след прилагане на "Модел Ресурси М" в гръцко държавно финансово управление няма да са налични сегашните кризисни проблеми в тази страна.
Същото е валидно и за другите държави.
Наименованието „Модел Ресурси М” е условно означение на „Образец за подобрение на държавно финансово управление, чрез употреба на знания за „Обществен закон за Ресурс М”.
Постигнатите от мен резултати за теоретичната същност на „Обществения закон за Ресурс М” (Със силата на обществен закон, „Съответните бъдещи възстановяване и погасяване на главен дълг” имат обща същина (с име Ресурс М) са публикувани и са възможни за полезна употреба.
Конкретната реализация на „Модел Ресурси М” за съответна страна е полезно да се постигне с нееластична стъпка при премахване на сегашната катастрофална държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”, съобразено според конкретни стопански условия и воля на нейни държавни власти.
Прилагането на „Модел Ресурси М” не води до политически и други промени в съответна страна, а само до усъвършенстване на функционална структура на нейно държавно финансово управление, което вече ще съответства на качества на ползвани „Незлатни пари”.
Разбираемо е, че конкретността при приложение на „Модел Ресурси М” в САЩ ще е една, в Япония друга, в Р. Гърция трета и т. н., защото стопанските условия при съответните държави са различни.
Представената конкретност на приложение на „Модел Ресурси М” при съответна държава е различна, но общото при тези приложения на „Модел Ресурси М” е, че с него се премахва сегашната „Грешка на Джон Лоу” и съответното държавно финансово управление се привежда в съответствие с качества на ползвани „Незлатни пари”.
Например: При приложение на „Модел Ресурси М” в съответна държава основен ефект е намаление на конкретни държавни разходи и наличие на нови полагащи се пазарни приходи за правителство.
Ако поради някаква причина, при някоя държава започнат да се ползват отново „Златни пари”, то при тези условия на стопанство със „Златни пари” не е полезно и не бива да се прилага „Модел Ресурси М”.
Практиката ще покаже дали приетото означение „Модел Ресурси М” е най-подходящо, но на този етап на представяне на разкритите световни новости не мога да приема друго наименование за по-подходящо.
Разбираемите са трудности при първично представяне на „Ресурс М” и „Модел Ресурси М” и усвоени знания за тях, но те са успешно преодолими.
Ще настъпи време когато, от позиция на световно непознат „Ресурсът М” ще заеме позиция на водещ елемент в стопанство и тогава в университетите ще има „Катедри по Ресурс М”, а при съответни държави „Министерство на Ресурс М”.
При условията на това време, тогавашните специалисти ще се смеят на хората от началото на XXI век как са се лутали в условия на причинена от продължаваща „Грешка на Джон Лоу” стопанска криза, както сега някой се присмива на тези, което м миналото са считали, че планетата земя е била плоска.
Мощен катализатор за развитие на знания за „Ресурс М” и свързаните с него съпътстващи знания ще е първото внедряване на „Модел Ресурси М” в съответна страна, защото ще са налични практически доказателства за негова полезност за успешно противодействие срещу стопанска криза.
За подпомагане разбиране на новости, тук „Вярно ли е?” са представени конкретни въпроси, на които според мен верният отговор е „ДА”.
Можем да сме сигурни, че само време е необходимо и специалистите ще осъзнаят истината, че сегашната особено важна причина за стопанска криза е несъответствие на съответно държавно финансово управление спрямо качества на ползвани „Незлатни пари”.
За конкретизация ще представя:
1. Определението за „Ресурс М” е „Общата същина при „Съответни бъдещи възстановяване и погасяване на главен дълг”.
Моля, изберете си който и да е паричен дълг (от тези, за които знаете), при който искате да определите „Ресурс М” и следва, че „Ресурсът М” е „Общата същина при „Съответни бъдещи възстановяване и погасяване на главен дълг” при него.
Кое не е разбираемо?
Предлагам конкретен пример: Наличен е конкретен паричен дълг, при който главният дълг е 10 лева.
„Ресурсът М” не е „Бъдещо възстановяване на този главен дълг” или „Бъдещо погасяване на същия главен дълг”, а „Общата същина при „Съответни бъдещи възстановяване и погасяване на този главен дълг”, което като стойност е 10 лв.
2. Представих и се знае, че „Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на държавно финансово управление, чрез употреба на знания за „Обществен закон за Ресурс М”.
Знанията за „Обществения закон за Ресурс М” разкриват, че обществената отговорност за тяхната потребителна стойност се носи от съответни държавни власти, което обстоятелство изисква същите власти да правят конкретни разходи за да изпълнят тази своя незаменима обществена задача.
Именно тази обществена отговорност е тази, която задължава сегашното правителство на която и да е държава да се бори срещу развитие на криза, но поради непознаване на знанията за „Ресурс М” не ползват единствено полезната възможност „Модел Ресурси М”.
Ако при условия на наличие на „Грешка на Джон Лоу” може да се направи успешно спасение от стопанска криза, то тези правителства щяха да го направят още в начало на криза, а не да сме свидетели на реализация на „Принципа на Джон Лоу”: При достатъчно време в „Капана на парите”, съответните държавни власти ( в т. ч. правителство), колкото повече работят, толкова по-лоши управленски резултати получават.
В условия на пазарна икономика, пазарният източник за покритие на разходите за изпълнение на тези незаменими обществени задължение са чрез пазарна цена за изпълнение на тези свои задължения.
(Това е нещо, което всеки добросъвестен участник в стопански живот прави в условия на пазарна икономика.)
Съгласно условията на пазарна икономика, представената цена при прилагане на „Модел Ресурси М” следва да се заплати от съответни потребители на „Ресурси М”.
Какво неразбираемо или непознато има при реализиране на такава практика?
Сега, ако някой извършва услуга да „мие стъкла на автомобил” на него му се заплаща, но ако извършва услуга да „защитава потребителни стойности на Ресурси М” не му се заплаща?
Това досегашно неплащане на „защита потребителни стойности на Ресурси М” е налично, поради досегашна неразвитост на научни знания за „Ресурси М”.
Ако някой си направи труда да изчисли колко са пропуснатите приходи за тази дейност на американско правителство ще установи, че същото е повече от размера на сегашния им държавен дълг.
За да компенсират досегашните си пропуски (поради научни незнания как да стане това), че съответните държавни власти не вземат пазарна такса от конкретни потребители за изпълнение на тази своя дейност да защитават съответни „Ресурси М” и за да компенсират този свой изключително голям недостатък („Грешката на Джон Лоу”) налагат допълнителни данъци на участници в стопански живот и ползват принудителни държавни заеми.
При условия на „Грешката на Джон Лоу” е налично противоречие в „Капана на парите”: „Съответните държавни власти са с ограничени парични ресурси за плащане на възможно неограничени разходи за закрила на потребителни качества на „Ресурси М”, което противоречие неограничено се развива и за достатъчно време стига до неразрешимост.
Именно от икономическа гледна точка днешната криза е трудности за разрешимост на това противоречие, което е налично заради запазване на „Грешката на Джон Лоу”.
В тесен смисъл – „Моделът Ресурси М” води до прилагане на конкретна пазарна такса, която справедливо се плаща от конкретни потребители на „Ресурс М” (без да натоварва останали участници в стопански живот) и този източник служи за защита на потребителни качества на „Ресурси М”.
Ако тази пазарна такса за защита на „Ресурси М” не се иска от държавни власти и съответно не се събира (каквато е досегашната практика, т. е. налична е „Грешката на Джон Лоу”) представеното противоречие се развива и достига до неразрешимост с външен израз хиперинфлация, при която по извратен пазарен път се стига до негова разрешимост.
При необходимост, моля за конкретни въпроси.
Иван Митев - икономист
Няма коментари:
Публикуване на коментар