1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.
В съответно стопанство се ползват „Златни пари” и/или „Незлатни пари”.
2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.
В съответно стопанство се ползват „Златни пари” и/или „Незлатни пари”.
3. „Грешка на Джон Лоу”: За първи път в света през 1716 г., по инициатива на Джон Лоу извършена държавна финансова грешка – приложение на наследен начин на държавно финансово управление, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.
Тази държавна финансова непълноценност ежедневно развива диспропорции и (при достатъчно време) стопанска криза.
4. "Капан на парите” е означение на стопански условия с ползване на „Незлатни пари” и запазен от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление, защото същият е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” и това подсигурява развитие на диспропорции и криза.
5. „Безпределна субсидия”: В „Капана на парите” държавните власти реално предоставят парична субсидия за определени бенефициенти.
Същата се разпределя между тях на пазарен принцип.
6. Същност на „Закономерност на Безпределна субсидия”: В „Капана на парите”, със силата на закономерност, колкото е по-голям Брутния вътрешен продукт (БВП) - толкова повече „Безпределната субсидия” увеличава стопански диспропорции и потенциални възможни щети при криза.
7. „Противоречие на Джон Лоу”: В „Капана на парите” съществува противоречие - съответните държавни власти са с ограничени парични средства за плащане на възможно неограничени разходи за закрила на потребителни качества на ползвани пари.
8. Същност на „Принципа на Джон Лоу”: При достатъчно време в „Капана на парите”, съответните държавни власти ( в т. ч. правителство), колкото повече работят, толкова по-лоши управленски резултати получават.
9. „Ресурсът М” е общата същина при „Съответни бъдещи възстановяване и погасяване на главен дълг”.
Забележка: За откриването на “Ресурс М” е приет деня на публикация “ЦЕНАТА НА ПАРИТЕ” в брой 14 на вестник “БАНКЕРЪ”, т. е. 12 юли 1993 г.
10. Същност на „Обществен закон за Ресурс М”: Със силата на обществен закон, „Съответните бъдещи възстановяване и погасяване на главен дълг” имат обща същина (с име Ресурс М).
Забележка: За откриването на “Обществения закон за Ресурс М” е приет деня на официално обнародване на труда “ПАРИТЕ не са ЗЛАТО”, книга първа “ЗАКОНЪТ”, т. е. 06.12.2010 г.
11. „Моделът Ресурси М” „Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на функционална структура на съответно държавно финансово управление чрез приложение на знания за „Ресурси М” и същото е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Разкритите знания са публикувани и са възможни за успешна употреба.
Същите са достатъчни за начало и първично успешно прекратяване на „Грешката на Джон Лоу”.
Същият може успешно да се реализира чрез ползване на публикувани (в „ПАРИТЕ НЕ СА ЗЛАТО”, книга първа „ЗАКОНЪТ”) и възможни за полезна употреба знания за „Ресурс М”, което осигурява намаление на държавни бюджетни разходи и за правителството нови пазарно обосновани парични приходи, съпътстващо с благоприятно развитие на условия за пълноценен стопански живот.
12. „Противодействието с „Модел Ресурси М” срещу стопанска криза” е система от приложение на научни знания за предотвратяване развитие на стопанска криза, чрез подобрение с „Модел Ресурси М” при съответно държавно финансово управление.
13. Същност на „Финансов закон за противодействие срещу стопанска криза”: При ползване на „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при подобрено с „Модел Ресурси М” нейно държавно финансово управление.
14. „Диспропорции на Джон Лоу” – Стопански и други диспропорции в резултат на държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”.
Пример: Съответни държавни дългове през второто десетилетие на XXI-и век са диспропорции в резултат от запазена „Грешка на Джон Лоу” в тази страна.
15. „Криза Джон Лоу” – стопанска криза, която е резултат от влияние на държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”.
Нейното зараждане е от 1716 г. и ще продължи дотогава, докато е налично влияние на държавната финансова „Грешка на Джон Лоу”.
Пример №1: Случващото се в световното стопанство през първите години на второто десетилетие на XXI-и век е етап от стопанска „Криза Джон Лоу”.
Пример №2: Обществената ситуация в Р. Гърция през първите години на второто десетилетие на XXI-и век е израз на локална проява на световната стопанска „Криза Джон Лоу”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар