Катастрофална българска политическа грешка

Сегашното държавно търсене на пари чрез заем е закономерна последица от непълноценно финансово поведение.

През 2012 г. българските политиците продължават своя слабост да работят без приети пълноценни правила за държавно финансово управление (ДФУ) при „Валутен борд” с „Незлатни пари”.

Последицата от това тяхно поведение е, че съответните държавни власти са обречени на сигурен провал.

Посоченият финансов недъг е проява на световна държавна финансова грешка, която се допуска за първи път през 1716 г.

Същият е означен с име на негов инициатор като „Грешка на Джон Лоу”*.

Животът доказва, че при тези условия управляващите политици, колкото повече работят – толкова по-голям ще е техния провал.

Зависимостта е:

1/ При наличие на „Грешка на Джон Лоу” се развиват стопански диспропорции.

2/ При запазване на тази финансова неразвитост, колкото повече държавните власти подпомагат стопанския живот и се създава по-голям брутен вътрешен продукт – толкова повече се развиват „Диспропорции от грешка на Джон Лоу”.

3/ Именно тези диспропорции, които се създават от влияние на „Грешка на Джон Лоу” предизвикват управленски трудности и (при достатъчно време) стопанска криза.

Пример: Съответен държавен дълг е диспропорция, която е създадена от продължена „Грешка на Джон Лоу”.

Много години българските, заедно с политиците по света работят при условия с „Незлатни пари”, но досега не са проявили зрялост да приемат жизнено необходими правила за съответно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с тези пари.

Те правят тази своя кардинална грешка под влияние на слабости на кейнсианци и други икономически школи, които пренебрегват качества на „Незлатни пари”.

За да се осъзнае налично държавно финансово недоразумение, заради което се развива съвременна световна стопанска криза е потребно да се разбира разделение между „Златни” и „Незлатни пари”.

Полезно е да се отчита разграничение:

1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.

2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.

В съответно стопанство се ползват „Златни” и/или „Незлатни пари”.

Животът доказа, че при развитие на човешката цивилизация – първо се ползват „Златни”  и след това „Незлатни пари”.

„Златните” са заменени, защото „Незлатните пари” са по-полезни за пълноценно обществено развитие.

Поради това предимство – сега масово се прилагат „Незлатни пари” и тяхната употреба ще продължи.

Значима световна стопанска грешка е, че при осъществена замяна при парите е запазен стария, от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.

Днес в България има правила за ДФУ, но те не са съобразени с промяната при парите и са НЕПРИГОДНИ за „Валутен борд” с „Незлатни пари”.

На българското правителство трябва да се помогне.

При сегашните условия в България, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при подобрено ДФУ, което да е ГОДНО за „Валутен борд” с „Незлатни пари”.

До 24 часа след като съответни държавни власти неутрализират наследено от предходни години непълноценно управленско поведение като усъвършенствуват своето ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари” – настоящата силна опасност от криза в тази страна ще е ликвидирана.

Пример: Ако Гърция бе подобрила своето ДФУ и същото е ГОДНО за евро – сега тази страна щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.

Пълноценното бъдеще на човешката цивилизация е възможно само при спазване на приети правила за съответно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.

*Ползвано означение:

„Грешка на Джон Лоу”: За първи път в света през 1716 г., по инициатива на Джон Лоу извършена държавна финансова грешка – приложение на наследен начин на държавно финансово управление, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.

Тази държавна финансова непълноценност ежедневно развива диспропорции и (при достатъчно време) стопанска криза.

Иван Митев – икономист