(1) Проф. д-р Димитър Иванов: В ОТГОВОР НА ДИСКУСИЯТА И ЗАДАДЕНИТЕ ТЕЗИ И ВЪПРОСИ ОТ СТРАНА НА Г-Н ИВАН МИТЕВ И ДРУГИ КОЛЕГИ
Уважаеми Г-н Митев, Уважаеми КолегиТъй като обещах, реших да споделя с Вас моите мисли по отношение на упорито изкзваната финансова теза от страна на уважавания от мене Г-н Иван Митев. По-долу следва моят отговор. Разбирате, че в рамките на Фейсбук трудно би могла да се води прецизна научна дискусия, но аз се постарах доколкото мога да очертая в кои направления счита, че Г-н Митев, ако желае може да продължи да развива своята теза. С това мисля, че реазлизирам своя професионален дълг към него. Отговарям и на тези от Вас, които ме питаха, кога ще му отговоря.
Благодаря Ви за многократно изказаното и демонстрирано уважение към мене и към моите заемани и защитавани икономически позиции, както и за желанието Ви за един професионален диалог с мене.
Аз не Ви познавам лично, но държа да Ви кажа, че съм от тези, които уважават хора, като Вас, които упорито, страстно и продължително защитават дадена теза. Затова и дълго време не исках да взема отношение по непрекъснато повтаряния от вас тезис и „рефрен” за „Грешката на Джон Лоу” и за преминаване към действително ДФУ („държавно финансово управление”) на система в състояние на „Незлатни пари”.
Вашият тезис разбира се заслужава внимание особено в един изключително сложен за световната финансова система период, когато става все по-очевидно даже и за непосветените, че монетарната и финансова политика прилагана от правителства и централни банки в продължение на десетилетия е доведена до своя колапс и се нуждае от основно реформиране.
Тъй като не мога да си позволя да пиша научен труд по Вашия тезис, ще структурирам моя отговор по следния начин:
- Използвана терминология
- За „Грешката” на Джон Лоу
- За видовете монетарни системи и логиката на Вашите тези и изводи
- За прерастването на икономическата криза в криза на демокрацията.
(2) Допълнение от проф. д-р Димитър Иванов:
ОтговорИзтриванеПърво, По използваната от Вас терминология.
Смятам, че тя не е в съответствие с нормално приетата терминология за такава материя и внася голяма степен на конфузност при представяне на Вашата теза. Особено това касае термините „държавно финансово управление” и „Златни” и „Незлатни” пари. Работното дефиниране на ползваните категории е изискване номер едно, за да може даден тезис да бъде логично поднесен.
Не е ясно – какво точно Вие разбирате под ДФУ („държавно финансово управление”)?
Ако това не се изясни, няма как тезата Ви, че то днес „не е пригодено да функционира ефективно при стопанство ползващо „Незлатни пари”...” да бъде приета.
Защо не е пригодено? Коя част от него не е пригодена? Как сте го разбрали, наблюдавали, измерили? Какви критерии за измерване сте използвали?
Всичко това са нормални методологични въпроси, които всеки изследовател би Ви задал.
По принцип (всъщност и аз не знам какво Вие разбирате под ДФУ?), системата на едно държавно финансово управление обхваща шест основни конституиращи блока: методологичен (отразяващ идеологията; концепцията за управлението на финансовата система, към която се придържа дадено национално стопанство), организационно-институционален; механизъм на функциониране; регулативен; функционален; и политически (комплекс от политики на съответното правителство, на ЦБ, и на финансовото министерство и агенции – поддържащи и стимулиращи избраният тип на ДФУ).
За да ме убедите във Вашата теза, която аз най-добросъвестно се старая да разбера, Вие би следвало да докажете научно защо тези пет блока (всеки един сам за себе си) не съответства на функционирането на стопанство при „Незлатни пари”.
С какво несъответства и как това сте го измерили?
Нещо повече; така нареченото ДФУ – не е едно и също за различните страни. То е различно, докато Вашите изводи са обобщаващи и генерализиращи. Те не правят разлика между различните типове ДФУ.
Съвременната световна монетарна система дава възможност: както за независимо монетарно управление (или финансово), основаващо се на свободно „плаващи” национални пари (свободен валутен курс с останалите валути), така и за зависими монетарни управления, основаващи се на фиксирани („вързани” към някакъв външен стандарт, респ. друга национална валута) обменни курсове.
Зависимите монетарни управления също биват два вида: тотално зависими от съответния стандарт (но, разрешаващи съответна мобилност на капитала зад граница), и релативно зависими, т.е. даващи възможност за някакъв самостоятелен вариант на национална монетарна политика (но без да разрешават мобилност на капитала зад граница).
Независимите монетарни управления, като например това в САЩ не са зависими от никакъв измерител. Federal Reserve Bank не е задължена да „вързва” щатския долар към никого и в този смисъл тя може да печата толкова долари, колкото счита че са необходими. По този начин системата на така нареченото, според Вас „ДФУ” в САЩ е свободно да отговори на всякакви съществуващи или заплашващи атаки или рецесии чрез „помпане” на допълнителни пари в системата.
Над 50% от държавите в света използват независими монетарни управления, основаващи се на плаващ курс на техните валути. Страните със зависима национална валута, като България, Аржентина (в близкото минало) например са много малко и причините за изборът на такъв тип ДФУ са главно в това, че Х страна е вероятно имала в миналото случаи на безотговорно финансово управление, или пък държавата решава да избере този вид ДФУ и да се лиши от национален монетарен суверенитет главно с цел да елиминира несигурността и рисковете от „плаването’ на валутните курсове. Но, този вид ДФУ не дава възможност за промяна на курса, тогава когато избраният „измерител” към който е фиксирана националната валута започва по някакви причини да пречи на развитието на националната икономика.
(3) Допълнение от проф. д-р Димитър Иванов:
ОтговорИзтриванеТ.е. това, което държа да подчертая, че това ДФУ, което е подходящо за една страна А, може да се окаже абсолютно погрешно за друга страна Б, както и обаче, абсолютно погрешно за избралата го страна А – при дадена външна и вътрешна макро икономическа и геополитическа среда.
В този смисъл, връщайки се към моята забележка за съществуващата терминологична конфузия, мисля, че следва да изясните на основата на кой тип „ДФУ” правите Вашето изследване, обосновавате вашите аргументи и заключения.
Всички тези различни форми на ДФУ, които съществуват днес – са на основата на така наречените от Вас „Незлатни пари”, или книжни пари. Националните валути не са нито остойностени, нито подкрепени, нито официлано коневртируеми в злато или в сребро.
Монетарни системи, основани върху „Златни пари (използвайки терминологията на Г-н Иван Митев), или „Сребърни пари” (както те са съществували в САЩ в периода 1792-1834) не съществуват като последно от 1931 г във Великобритания и от 5 юни 1933г. в САЩ.
По време на Първата Световна война (1914-1919) повечето страни суспендират системата на „златния стандарт”, за да могат да печатат достатъчно пари за необходимостта от ново и ново въоръжаване и отбрана.
Следвайки примера на Великобритания и с цел да предоврати нарастващото недоверие в банките и в икономиката (повреме на Великата Депресия), правителството на Рузвелт чрез предложения и гласуван от Американския Конгрес Emergency Banking Act се отказва от конвертируемостта на американските банкноти в злато (система установена в Америка от 1879 г.) и национализира златните запаси държани в американските банки, принуждавайки всички американци да конвертират техните златни монети, кюлчета и ценни сертификати в щатски долари при официална, нова (девалвираща дотогавашната стойност на долара от гледна точка на неговото златносъдържание) цена 20.67 долара за унция. Приетият Акт забранява на банките да плащат в злато, както и да го експортират. Доларът остава конвертируем в злато само и единствено за официални международни транзакции. Рузвелт следва директно вижданията на английския икономист Джон Мейнърд Кейнс, според който един от най-добрите начини да се бориш срещу рецесията е да увеличиш паричната маса. В 1934 г. Американското правителство увеличава държавната цена за унция злато на 35$, с което ефективно увеличава златото в баланса на Federal Reserve Bank с над 69%. Това нарастване дава възможност на FED още повече да увеличи наличната парична маса.
Bretton Woods –то международно монетарно съглашение от 1944 г. запазва квази-златният стандарт на долара (без вътрешна национална конвертируемост) съгласно възприетата система (или ДФУ) с Gold Reserve Act от 1934г. Но, даже и квази-златното покритие на долара отпадна в 1971 г., когато по време на президентсвото на Никсън САЩ се отказаха от своята политика на стабилизиране на цените на златото с цел да „принуди” и останалите страни да преоценят своите валути от гледна точка на едно постепенно преминаване към система на „свободно-плаващи” обменни курсове. Но, държа да отбележа, че една друга основна причина бе в основата на промяната, а именно невъзможността да се поддържа долара при фиксирана стойност на златната унция. В 1976 г.всички официални връзки на златото с щатския долар бяха прекъснати от американското правителство
От тогава, цялата световна монетарна система е изцяло конструирана върху книжни пари, върху така наречените „fiat” пари. Теорията ги определя като: „пари, които сами по себе си са безполезни; те се използват единствено като средство за обмяна”. Тяхната „стойност” се определя от търсенето и предлагането им, както и от търсенето и предлагането на останалите продукти и услуги в дадено национално стопанство. „Цените” – като измерители на стойността на тези продукти и услуги, включително златото, среброто, платината и други – имат правото и възможността да се изменят съобразно пазарните фактори.
(4) Допълнение от проф. д-р Димитър Иванов:
ОтговорИзтриванеВторо. За т. наречената „Грешка на Лоу”.
Четейски с уважение, разбира се, Вашите постоянни акценти върху „Грешката” на Джон Лоу, аз бих си позволил да споделя следното.
„Грешката на Лоу” не е от 1716 г. както Вие твърдите, а от 1719г. Аз няма тук да разказвам нито биографията на този велик шотландски икономист (който по същество се смята заедна с французина Колбер за създател на съвременната монетарна система от типа „книжни пари”, заедно с банковата и кредитната системи), нито ще обяснявам причините и детайлите за т.нар. „Грешка на Лоу”.
За непосветените, мога само да кажа, че „Грешката на Лоу” се състои в това, че той ОБЕЩАВА ДА ОБМЕНИ банкови ценни книжа срещу акции на своята компания при определена фиксирана цена, което причинява бърза инфлация.
Искам само да уточня от гледна точка да се опитам да Ви помогна за аргументирането на Вашата теза, че в теорията, както и за тези, които умеят да четат историята - това, което се цитира като „Грешка на Лоу” или като неговия Grande Banquerotte е всъщност една грешка (не е било в началото кредитна криза, както неправилно се тълкува от някои изследователи!); едно недалновидно „прочитане на икономическата ситуация в конкретния исторически момент и тя води до криза на конверсията. И така наречената „Грешка на Джон Лоу” е всъщност в неговата погрешна интерпретация на генезиса на пазара; на генезиса и необходимото поведение на неговата компания Compagnie D’Occident, както и на проблемите, в които компанията е изпаднала. В крайна сметка, ако мога да се изразя по комплексно, това, което Лоу извършва е една погрешна интерпретация на връзката „пазар-компания”. В своите серии от решения (респективно Грешки!), Джон Лоу се опитва да замени, респективно да намали рисковото колебаене на пазара, на действията на неговите агенти, с колебаенето на неговите собствени реакции и решения.
В опита си да създаде ценни книжа и „книжни пари”; банкноти, които да бъдат официално приети като „реални пари”, за своя собствена сметка Джон Лоу при калкулирането на съответната база на конверсията на активите на компанията от злато в „книжни пари” се сблъсква с проблема за съответствието на необходимото количество пари, които хората биха желали да заемат при съответна лихва – с количеството необходимо за циркулация, с необходимите гаранции (колатерал), както и с на оглед цялата социално-икономическа среда и „парите” използвани от съседните страни.
Това, което Джон Лоу прави при конверсията на активите на своята компания, е че той се основава на три принципа:
1. Покупателната способност на парите – следва да е стабилна.
2. За да се постигне това, отпусканият кредит трябва да е „свързан’ логично с очакваният реален бизнес и,
3. Ако се използва земята и собствеността върху нея като колатерал, не би могло да се получи свърх нарастване на книжните пари.
Всъщност Лоу – не вижда тогава, че монетарната експанзия повишава цените и най-вече на земята, което от своя страна отново погрешно се явява като поредното условие за кредитната експанзия. Тоест, той не вижда в началото – логическия зародиш на един кредитен балон.
(5) Допълнение от проф. д-р Димитър Иванов:
ОтговорИзтриванеТрето, За Логиката на Вашите Тези и Изводи
С оглед на по-горните изяснения, аз бих казал, че не виждам засега точна и логическа аргументация на направените от Вас следни изводи (цитирам ги по-долу с ясното разбиране, че редица от тях почти се повтарят:
„Именно разкритата НЕГОДНОСТ на съответен стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ за приложение при стопанство с „Незлатни пари” е особено важната причина за сегашната световна стопанска криза.”
„Все още по-новите „Незлатни пари” се ползват при запазен стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ. Представеното обстоятелство е човешка ГРЕШКА, защото поради него се развиват диспропорции и (за достатъчно време) криза.”
„Животът доказва, че НЕСЪОТВЕТСТВИЕТО на запазено старо, от време със „Златни пари” ДФУ спрямо нови „Незлатни пари” е с качество на ДЪРЖАВНА УПРАВЛЕНСКА ГРЕШКА, поради която ежедневно се развиват диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза.”
„Реалната истина е, че ако съответно правителство желая да ползва по-полезните „Незлатни пари” и желае да се предпази от развитие на съвременна криза – то следва да прилага (спрямо времето със „Златни пари”) и усъвършенствано ДФУ, което да е ГОДНО за тези пари.”
„Усъвършенстването на съответно ДФУ и неговата ГОДНОСТ за стопанство с „Незлатни пари” не е свързано с политически промени, а със завършеност на процеса на замяна на пари със „Златен стандарт” с такива с „Незлатен”.”
„До 24 часа време след прекратяване на „Грешката на Джон Лоу”, стопанската криза в съответна държава ще е премахната.”
Никъде не доказвате, че е налице стар, „негоден” и несъответстващ на използваните „Незлатни пари” тип ДФУ?
Никъде, не доказвате и обратното, че този стар ДФУ е „негоден”?
С какво е негоден, ако е още наличен?
Кои са неговите характерни черти?
Защо толкова много, включително и уважавани икономисти, като Робърт Зелик, Президент на Световната Банка настояват за възвръщане към „Златния Стандарт”?
Как така, до „24 часа след прекратяване на „Грешката на Джон Лоу”, стопанската криза в съответна държава ще е премахната.”? Как сте измерили, че до 24 часа това ще се случи, когато световната икономика ще експлодира от огромния натрупан дълг на множество държави? Кой ще плати този дълг и за чия сметка ще бъде това?
Цитирането и използването на „Грешката” на Джон Лоу е интересно, но това не дава също никакъв по-нов аргумент в изясняване на Вашата теза. Всъщност, това, което Вие казвате (разбира се с различни думи) е, че кредитната политика следва да бъде силно прецизирана и регулирана. Да, това е така, но то не може да реши кризата за 24 часа.
Разбира се, трябва обективно да подчертая, че и Пол Кругман и Питър Темин признават,че една от причините за продължаването на Великата Депресия, аи сега за кризата е съществуването на т.нар. „психология” – менталност свързана със златния стандарт. Т.е. не елементи на ДФУ, както Вие говорите, а известни принципи и дисциплина; мрежа от асоциирани поведения и навици (според Кругман) изразяващи се най-вече в: обвземащ страх от инфлация, даже и когато налице е дефлация; негативно настроение срещу кредитната система, даже и когато икономиката безнадеждно се нуждае от свежи пари и др. Но, всичко това е заради фактът, че характеристиките на т.нар. от Вас ДФУ основано на „Златни пари” и на „Незлатни пари” донякъде се припокриват.
След окончателното премахване на златния стандарт в 1971 г. световната монетарна система до-голяма степен „клони” към дясната част на „триъгълника” от: фиксирани обменни курсове – капиталова мобилност и – независима монетарна политика (основана на свободно „плаващи” обменни курсове). Тези страни, които като Гърция са избрали Еврозоната, която действа като един ефективен „Златен стандарт” – са в клопката и не могат нищо да направят освен да страдат множество години, и да наложат масивни редуцирания на заплатите.
(6) Допълнение от проф. д-р Димитър Иванов:
ОтговорИзтриванеЧетвърто. За прерастването на икономическата криза в криза на демокрацията.
Така, че за мене реалният проблем е друг и той се състои в огромната структурна икономическа и социална дивергенция между различните икономики в света. Дивергенция, която процесите на глобализация не само че не намалиха, а я направиха още по-изострена. Най-вече в Европа. Разликите са толкова очевидни. Вземете Германия, която се гордее, че отново се превърна в силния икономически двигател на Европа.
Но, на каква цена спрямо останалите?
Германия отдавна спря растежът на заплатите, използва субсидии, за да направи своите продукти по-конкурентни и използва всички предимства за себе си от фиксираното евро, което беше калкулирано при нисък курс, за да може да „обере” в началото (така се мислеше) различията при търговските баланси между страните от Еврозоната. Но, такъв модел, изисква другите страни – да купуват германските продукти, по този начин да увеличават своите търговски дефицити и следователно и да правят далеч по-големи дългове. И това е причината, защо експортни модели от типа на германския вече не се приемат в модерния свят. Защото те създават за търговските си партньори – масивни дългове. Какъвто е и случаят с Гърция, Италия, Испания. Германският модел вече трудно би могъл да функционира при новите валутни и търговски войни в света. Ето защо засега огромни дисбаланси на търговските сметки фактически разчупват икономическа и политическа Европа. Тези дисбаланси могат да се решат само на основата на коригиране на обменните курсове, но това, както разбираме при „квази златния стандарт” – т.е. стандартът на фиксираното Евро – е невъзможен за страните от еврозоната.
Силните икономики, и най-вече Германия са против премахването на стандартът на еврото и предпочитат да лекуват дълбоките структурно дивергентни проблеми чрез налагане на рецесионна дефлация на страните с голям дефицит. Това лекуване – няма да проработи, без някои ит „болните” да напуснат еврозоната. Затова Европа продължава отново да потъва в рецесионната мъгла и атмосфера на 2007-2008 година.
За съжаление, няма нито теоретично, нито практическо решение, което да спре кризата в срок от 24 часа, така както Вие смятате.
Намираме се в „окото” на огромен дългов ураган, на световна дългова криза, която експлодира, понеже правителствата нямат средствата да платят за това, което са обещали. Но, това не е само вече дългова държавна криза; тя е вече смесена и омесена с колапс на частния сектор и на сектора на домакинствата.
Големият риск обаче вече не е само нашето икономическо оживяване. Големият риск, е че в търсене на решения за кризата, ние можем да загубим всички наши демократични свободи. Националните „икономически” граници започват вече да се затварят. Данъчните оф-шорни зони и „оазиси” са атакуват по безпрецедентен начин, всеки превод, който идва в страната или излиза от страната се контролира и трасира от кого и за кого отива. Всеки единичен бизнес е под наблюдение и контрол от страна на десетки агенции. Банкерите, които всъщност „контролират” правителството, заедно с правителството пазят своите крепости, както никога досега.
(7) Допълнение от проф. д-р Димитър Иванов:
ОтговорИзтриванеЗащо е всичко това? За да се помогнат хората и фирмите да излязат от кризата? За да се спазва данъчна и финансова дисциплина? Моля?
Икономиката ни, както у нас, така и в другите страни – все повече се превръща в „пленник” на правителствата, които от 2007 година насам не решиха и не адресираха нито една даже малка част от кризата, но които искат в условията на този невиждан социален и икономически ураган да си запазят властта.
Защото нашите собствености, нашето благосъстояние, колкото и малко да е то, ни прави независими и намалява властта на правителството. И затова ни убеждават, че е глупаво да се купува злато. Защото златото не е нищо друго а гаранция срещу риска от продължаващо некомпетентно управление.
И затова аз смятам, убеден съм, че започва нова историческа битка между т.наречените и прокламирани публични интереси и интересите на отделната личност, домакинство и фирма. Тази битка ще доведе до големи социални сблъсквания и недоволства още от тази година започвайки. Защото целта на правителствата е – ние, всички ние да платим за грешките и за некомпететното фискално и икономическо управление на серия правителства, включително и в България. Затова смятам, че даже може дасе стигне и до искане за конфискация на златото, което се намира в хората и в домакинствата.
Правителствата са готови на всичко днес, само и само да увеличат своите приходи. И затова те стават все по-агресивни в техните мерки, все по-недемократични и брутални, за сметка на данъкоплатците.
В този смисъл, решенията за изхода от кризата от чисто икономически, стават все по-комплексни, по-сложни и обхващащи съдбите на всекиго.
Този разговор следва да продължи.
(1) Уважаеми г-н проф. д-р Dimitar M Ivanov,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за Вашето отделено време и внимание към резултати от научни изследвания.
Уверен съм, че платформата и аудиторията във Фейсбук по нищо не отстъпва и на на-добри световни научни форуми.
Участието в настояща дискусия е принос за развитие на световната научна мисъл и развитието на диалога е полезно.
Моля да уточня, че „упорито, страстно и продължително защитавана от мен теза” е резултат от конкретни изследвания и анализи и същата се запазва, защото отразява обективната истина.
Това, което Вие сте констатирали като повтарящ се рефрен е истината за особено важната причина за съвременната световна стопанска криза.
Същото е основание - колкото пъти да се зададе въпроса за причината за кризата – толкова пъти верния отговор е „Съвременната световна стопанска криза е последица от продължаващо наличие на 296 годишна катастрофална световна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”.
Също така, при ползване на „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу сегашната стопанска криза е възможно само при подобрено нейно държавно финансово управление (ДФУ), което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Първо, По използваната терминология.
Представените резултати от мои научни изследвания за откритие на „Грешката на Джон Лоу” са последица от първо в света изследване за правилен отговор на въпроса„Запазеното старо, от време със „Златни пари” съответно ДФУ
(1) „съответства”
или
(2) „НЕ СЪОТВЕТСТВА”
на качества на ползвани „Незлатни пари”?
Възможни са два отговора: „Теза №1” или „№ 2”.
Къде е истината?
Защо представяните резултати от мои изследвания „не са е в съответствие с нормално приетата терминология за такава материя”?
Не разбирам каква „нормално приета терминология” може да се очаква, след като досега в света по тази специфична тема не е правено изследване.
(Ако това не е вярно – моля някой да посочи поне един университет по света, където да се преподават знания за подходящо ДФУ, което да съответства на условия на „Незлатни пари”.
Също така, за Ваше улеснение – представете някое ДФУ по света, което днес се съобразява с налични „Незлатни пари”.)
Именно като ново направление в световната наука е потребно и ползване на непозната досега терминология, която да представи процеса и съответните резултати при изследване.
Аз (както и все друг при съответни нови за науката изследвания) в началото предлагам съответна терминология и в стадий на дискусии ще се установи кое ще е най-подходящо за практическо ползване.
Това е нормална и общоприлагана практика, която ще се приложи и при обсъждания и от нас въпрос, защото не е възможно верният отговор по представения въпрос да се представи с позната досега терминология.
Моля, представете (ако е налично общовъзприето) досегашно разделение между „Златни” и „Незлатни пари” и аз ще го използвам.
За да е разбираемо на ползвателя на резултати от моя труд, аз винаги предварително предлагам уточнение, че при мое означение на „Златни” и „Незлатни пари” се има предвид следното:
1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.
2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.
В съответно стопанство се ползват „Златни пари” и/или „Незлатни пари”.
Моля да уточня: Моето мнение е, че „Незлатните” са по-полезни от „Златните пари” и поради тази причина са заменени в живота.
Ако някой не е съгласен с тази теза, то той защитава, че „Златните” са по-полезни и реално предлага тяхно ползване вместо „Незлатни”.
Уверявам Ви, че която държава приложи този експеримент много скоро ще бъде разорена, защото нейните „Златни пари” ще бъдат изкупени чрез „Незлатни пари” на други страни. (Именно ликвидиране на тази опасност е причината за премахване на „Златния стандарт” на американския долар след 1971 г.)
(2) Уважаеми г-н проф. д-р Dimitar M Ivanov,
ОтговорИзтриванеВие пишете: „Не е ясно – какво точно Вие разбирате под ДФУ („държавно финансово управление”)?
Нормално е под същност на ДФУ да се разбира това, което прави съответно ДФУ в конкретна страна и това е достатъчно за представяне на дискутираните с Вас новости.
Днес сходното при съответните ДФУ по света е, че те не правят разлика с какви пари („Златни” или „Незлатни”) се развива съответното стопанство.
Днес всички знаят, че съответните ДФУ не правят разлика какви („Златни” или „Незлатни”) пари се ползват и за това няма спор.
Новото е, което изненадва и най-добрите специалисти е представяната новост, че същото става при условия на кардинална държавна финансова грешка, защото ползването на „Незлатни пари” при условия на запазен стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ е НЕПЪЛНОЦЕННО, защото развива диспропорци и (за достатъчно време) криза.
Няма никакъв проблем да се изясни всяка една необходима подробност.
Вие задавате „нормални методологични въпроси” и ще Ви представя отговори:
Вие питате: Защо (сегашно съответно ДФУ) не е пригодено за по-новите „Незлатни пари”?
Отговор от Иван Митев: Днес съответно ДФУ не е пригодено за „Незлатни пари”, защото при същото не се отчита разликата между качества на „Незлатни” спрямо „Златни пари”.
Именно неотчитането на тази разлика е в зародиша за развитие на диспропорции и (за достатъчно време) криза.
Вие питате: Коя част от него не е пригодена?
Отговор от Иван Митев: Едва ли е правилно да се каже, че някоя досегашна част на съответно ДФУ не е пригодена за условия на стопаство с „Незлатни пари”, защото тази дейност ще е допълнително приложена световна новост, което ще усъвършенства съответно ДФУ и същото ще стане ГОДНО за условията с „Незлатни пари”.
Вие питате: Как сте го разбрали, наблюдавали, измерили?
Отговор от Иван Митев: Приложих моите научни знания по „Икономическо строителство” и жизнен опит, в резултат на което открих сега допусканата държавна финансова грешка и необходимостта от (спрямо времето със „Златни пари”) усъвършенствано ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари” за да е възможно пълноценно обществено развитие.
Забележка: Един (дори и най-добрия в света) специалист по финанси едва ли би забелязал тази необходимост, защото той няма необходимата първична научна подготовка за „строителство на финансова система”.
Вие питате: Какви критерии за измерване сте използвали?
Отговор от Иван Митев: Основен критерий е „устойчивост на съответна финансова система”.
Която и да е финансова система при условия на „Незлатни пари” и запазен стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ е НЕУСТОЙЧИВА при достатъчно време, защото при тези обстоятелства ежедневно се развиват диспропорции и (за достатъчно време) криза. (Доказателство – съвременната световна стопанска криза.)
За да е налична устойчивост при съответна финансова система с „Незлатни пари” е необходимо (спрямо времето със „Златни пари”) усъвършенствано ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
При усъвършенствано ДФУ, което е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари” няма да се развиват сегашните диспропорции, които са причина за съвременната световна стопанска криза.
Пример: Сегашният „държавен дълг” при съответна страна е израз на диспропорция в резултат на НЕГОДНОСТ на тяхно ДФУ, спрямо стопанство с „Незлатни пари”.
(3) Уважаеми г-н проф. д-р Dimitar M Ivanov,
ОтговорИзтриванеВие пишете: За да ме убедите във Вашата теза, която аз най-добросъвестно се старая да разбера, Вие би следвало да докажете научно защо тези пет блока (на ДФУ) (всеки един сам за себе си) не съответства на функционирането на стопанство при „Незлатни пари”.
Отговор от Иван Митев: Сега „основните конституиращи блока” при съответно ДФУ „не съответства на функционирането на стопанство при „Незлатни пари”, защото тяхното съдържание не отчита съществуващи качества на ползвани „Незлатни пари”.
Доказателство: Няма финансов министър в държавите по света, който да се съобразява, че в съответното стопанство се ползват „Незлатни пари”.
Именно това негово поведение е в зародиша на съществуването на „Грешката на Джон Лоу” и развитие на диспропорции и (за достатъчна време) криза.
Вие пишете: „Нещо повече; така нареченото ДФУ – не е едно и също за различните страни. То е различно, докато Вашите изводи са обобщаващи и генерализиращи. Те не правят разлика между различните типове ДФУ.”
Отговор от Иван Митев: Вие точно отразявате, че съответните ДФУ в отделните страни са различни, но в началото на 2012 г. сходното при представените от Вас „различни типове ДФУ” е, че същите не правят разлика, че в стопанството се ползват „Незлатни”, вместо предишни „Златни пари” и продължават при новите условия да прилагат стария начин на ДФУ, което е НЕГОДЕН при стопанство с „Незлатни пари”.
Независимо от представената от Вас на пръв поглед видима различност, поради обстоятелството за съществуваща при тях идентична държавна финансова грешка са верни „обобщаващи и генерализиращи” изводи, че е налична тяхната кардинална слабост при стопанство с „Незлатни пари” да се ползва стар, от време със Златни пари” начин на ДФУ, който е НЕГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” и поради тази причина се развиват диспропорции и (за достатъчно време) криза.
Споделям представеното от Вас за монетарните системи.
От значение за нашата дискусия е дали ползваните съответни пари са „Златни” или „Незлатни”, защото в зависимост от вида на парите, съответното ДФУ следва да е със съществена отлика, която да отчита разликата между тези два вида пари.
Въпросът на който следва да се намери правилния отговор бе представен по-горе и моят е:
Вярна е „Теза № 2”, а именно „Запазеното старо, от време със „Златни пари” съответно ДФУ „НЕ СЪОТВЕТСТВА” на качества на ползвани „Незлатни пари”.
Именно НЕГОДНОСТТА на съответен стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който се прилага при съвременното стопанство с „Незлатни пари” е особено важната причина за сегашната световна стопанска криза.
Ако някой не е съгласен с тази истина, то същият следва да е на позиция, че старият, от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който се прилага при съвременното стопанство с „Незлатни пари” е с универсални качества и е годен както за стопанство със „Златни”, така и за такова с „Незлатни пари”.
Това е очевидно неправилно, защото не се отчитат качествата на „Незлатните пари” и е достатъчно да се огледаме около себе си и ще видим болезнените резултати от криза в резултат на ползване на „Незлатни пари” при НЕГОДЕН за тях начин на съответно ДФУ.
Второ. За т. наречената „Грешка на Джон Лоу”.
Изненадам съм, че Вие уважаеми г-н проф. д-р Dimitar M Ivanov възприемате за такава нещо, което не съответства на представяната от мен същина на „Грешка на Джон Лоу”.
Моля да уточним, означената от мен (Иван Митев) особено важна причина за сегашна световна стопанска криза „Грешка на Джон Лоу” е със същност: ползване на „Незлатни пари” при условия на запазен стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ.
Същата 296 г. съществува като обективна реалност в нашия бит и не зависи от това дали се знае за нея или се признава или отрича нейно съществуване.
(4) Уважаеми г-н проф. д-р Dimitar M Ivanov,
ОтговорИзтриванеВ живота представената грешка е допусната за първи път в света през 1716 г. във Франция по време на дейността на „Кралската банка” при емитиране на „Незлатни пари”.
Кога и как е станало това е съпътстващ исторически факт при нашата дискусия.
Аз го ползвам за да обоснова означение на име на допуснатата държавна финансова грешка.
Важното при нашата дискусия е, че в историята на човечеството е започнала замяна на „Златни” с „Незлатни пари”.
За това, което Вие при Вашето експозе представяте като дейност на Джон Лоу и го определяте също като „Грешка на Джон Лоу” е вярна историческа истина, но това не е същото, което аз означавам като „Грешката на Джон Лоу”, която продължава да съществува и е предмет на нашата дискусия.
Моля да синхронизираме понятието за „Грешка на Джон Лоу” и на тази база да продължим полезната дискусия, тъй като започналата световна замяна на „Златни” с „Незлатни пари” не е завършена и това води до болезнени щети за участниците в стопански живот.
Само време е необходимо и въпросът за „съществуване” или „не” на „Грешката на Джон Лоу” ще е със своето правилно решение и тогава дискусията ще е как да се прекрати тази никому ненужна държавна финансова грешка.
За Трето, За Логиката на Вашите Тези и Изводи.
Вие реално пишете, че не виждате логичност, че при замяна на „Златни” с „Незлатни пари” е потребно усъвършенстване на съответно ДФУ, което да е ГОДНО спрямо по-новите „Незлатни пари”.
Ако не е логична необходимостта от усъвършенстване на съответно старо, от време със „Златни пари” ДФУ, за да може същото за е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”, то следва да е вярна „теза”, че при съответно ДФУ не е необходимо съобразяване с различните качества на „Незлатни”, спрямо тези при „Златни пари”.
Навярно за много специалисти развитието на сегашната световна стопанска криза е малко и недостатъчно за да осъзнаят необходимоста от усъвършестване на съответно ДФУ, за да е възможно успешно противодействие на кризата и ще очакват този спор да се реши при първото реално усъвършенстване на съответно ДФУ, което да е годно за стопанство с „Незлатни пари” и ще представи неговите предимства.
Вие питате: Никъде не доказвате, че е налице стар, „негоден” и несъответстващ на използваните „Незлатни пари” тип ДФУ?
Отговор от Иван Митев: Общоизвестно е, че сега при ползване на „Незлатни пари” се ползва стария, от време със „Златни пари” начин на съответно ДФУ и поради това обстоятелство не е потребно някакво допълнително „доказателство”, защото за съществуване на тази реалност спор няма.
Ако за някой е недостатъчно да види ситуацията на сегашната световна стопанска криза като доказателство за неразвитост на ползвания начин на ДФУ, който е НЕГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”, то на база допускане на противоположност, моля да представи налично доказателство, че ползвания начин на ДФУ съответства на качества на по-новите „Незлатни пари”.
Разбираемо е, че реалното доказателство ще се роди в практиката и ще е налично при приложение на съответно ДФУ, което ще е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Вие питате: С какво е негоден, ако е още наличен?
Отговор от Иван Митев: Негодността се изразява в това, че „Грешката на Джон Лоу” няма почивен ден и ежедневно развива диспропорции и (за достатъчно време) криза.
(5) Уважаеми г-н проф. д-р Dimitar M Ivanov,
ОтговорИзтриванеИкономическата същност на съвременната криза е затруднена разрешимост на конкретно противоречие, което се създава поради наличие на „Грешката на Джон Лоу”.
Същността на това (означено като) „Противоречие на Джон Лоу” е следната: В „Капана на парите” съществува противоречие - съответните държавни власти са с ограничени парични средства за плащане на възможно неограничени разходи за закрила на потребителни качества на ползвани пари.
При премахване на „Грешката на Джон Лоу”, съответно се ликвидира и наличие на посочено противоречие.
("Капан на парите” е означение на стопански условия с ползване на „Незлатни пари” и запазен от време със „Златни пари” начин на ДФУ, защото същият е НЕСЪВМЕСТИМ с „Незлатни пари” и това подсигурява развитие на диспропорции и криза.)
Пример: Икономическата измеримост на съвременната криза в която и да е държава по света е съвкупността трудности на съответно правителство да разреши „Противоречието на Джон Лоу”.
Вие питате: Кои са неговите характерни черти?
Отговор от Иван Митев: Основна черта на сегашния начин на ДФУ е незачитане на качества на „Незлатни пари”.
Вие питате: Защо толкова много, включително и уважавани икономисти, като Робърт Зелик, Президент на Световната Банка настояват за възвръщане към „Златния Стандарт”?
Отговор от Иван Митев: Истината е, че представените от Вас икономисти по една или друга причина не отчитат необходимоста съответно ДФУ да е съобразено спрямо качества на „Златни” или „Незлатни пари”, т. е. реално споделят „Грешката на Джон Лоу” и поради това свое непълноценно поведение не е възможно да намерят полезен изход при сегашната кризисна ситуация, защото при запазване на представения държавен финансов недъг не е възможно успешно спасение от стопанска криза.
Вие питате: Как така, до „24 часа след прекратяване на „Грешката на Джон Лоу”, стопанската криза в съответна държава ще е премахната.”? Как сте измерили, че до 24 часа това ще се случи, когато световната икономика ще експлодира от огромния натрупан дълг на множество държави? Кой ще плати този дълг и за чия сметка ще бъде това?
Отговор от Иван Митев:
По произход – сегашната световна стопанска криза е проста, защото е последица от само една особено важна причина (Грешката на Джон Лоу”).
Дълговата криза на държавите е последица от влияние на „Грешката на Джон Лоу” при тяхно ДФУ.
При ситуацията в началото на 2012 г. световна стопанска криза е в сравнително развитие на етап, при който чрез прекратяване на „Грешката на Джон лоу” е възможно успешно преодолява на съвременната криза.
Сега държавните власти успявят временно да забавят развитието на кризата чрез ползване на занижен Основен лихвен процент (ОЛП) на съответна Централна банка.
Полезно е да се знае, че размерът на ОЛП е катализатор (при по-висок ОЛП) за по-скоро и (при по-малък ОЛП) за по-късно ескалиране на криза, но за сметка на увеличени щети за участници в стопански живот.
При премахване на държавната финансова грешка, която досега я създава - кризата в съответна страна ще е овладяна.
Сега дискутираме дали има „Грешка на Джон Лоу”, но когато експертите осъзнаят, че тя е реалност, тогава ще започнат дискусии какво става при нейно прекратяване?
Именно поради сегашната началност на световната стопанска криза съществува възможност с прекратяване на „Грешката на Джон Лоу” кризата успешна да се премахне и тогава няма да са налични трудности държавите да могат да си изплатят дълговете в предвидените договорености.
Този, който разбира същността на „Грешката на Джон Лоу” знае, че с прекратяване на тази държавна непълноценност не е възможно на момента да се заличат създадените преди това диспропорции, но вече ще има възможности същите успешно да се неутрализирът и веднага да се прекрати тяхното бъдещо развитие.
(6) Уважаеми г-н проф. д-р Dimitar M Ivanov,
ОтговорИзтриванеПри запазване на досегашна практика с „Грешката на Джон Лоу” - поредният вътрешен етап на кризата завършва с развитие на процеси на хиперинфлация, при която по извратен пазарен път и с болезнени щети за участници в стопански живот се разрушават слаби стопански равновесия и се постигат нови временно по-устойчиви такива… след което започва пореден етап при развитие на диспропорции… и т. н., ако се запази причината.
Пример: Развитие на кризата в:
1982 г. – Федеративна република Бразилия;
1982, 1994 – Мексикански съединени щати;
1990, 2001 г. – Р. Аржентина;
1996/7 – Р. България;
1997/8 г. – Р. Индонезия;
1998 г. – Руска федерация;
2001 г. – Р. Турция.
Вие представяте актуалната ситуация в Гърция, която е налична, защото гръцката държава приложиха еврото при съответно свое ДФУ, което не е годно за тази НЕЗЛАТНА валута.
Досега европейските ръководители и техните експерти не могат да решат кризата в Гърция (и при други европейски страни) защото запазват наличие на „Грешка на Джон Лоу” при съответно ДФУ, която ежедневно развива диспропорции, които създават кризата.
Четвърто. За прерастването на икономическата криза в криза на демокрацията.
Съгласен съм с представените от Вас реални проблеми, но е полезна да се знае, че днес същите са последици от стопанска ситуация, която е създадена от влиянието на „Грешката на Джон Лоу”.
При наличието на „Грешката на Джон Лоу” развитието на кризата при отделни страни се различава по време, заради техни различни стопански условия.
Германия (както други страни) е обречена на предстояща стопанска криза, защото все още нейни ръководители и експерти не се съобразяват с качества на НЕЗЛАТНОТО евро и допускат „Грешката на Джон Лоу” при своето ДФУ.
„Грешката на Джон Лоу” е досегашен елементарен човешки пропуск и е обстоятелство, за което идните поколения ще се присмиват, както сегашните на тези, които в продължение на много години са „знаели”, че земята е плоска.
Никой няма интерес от съхранение на представения държавен финансов недъг, тъй като при продължение на „Грешката на Джон Лоу” няма облагодетелствани, защото всички участници в стопански живот, в т. ч. държави, правителства, централни (включително ФЕД и ЕЦБ) и търговски банки сме обречени жертви.
Сега на съответно правителство трябва да се помогне, защото управляващите и техни експерти са под влияние на непълноценни теории, които не отчитат наличие на особено важната причина за стопанска криза („Грешката на Джон Лоу”) и "съветват" за провеждане на политика за корегиране на последици, което не може да доведе до желан успех.
При ползване на съвременните „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу сегашната стопанска криза е възможно само при подобрено нейно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Всеки е с възможност да остане на ниво „научни знания” на Джон Лоу от 1716 г. или да осъзнае съдържанието на процеса на замяна на „Златни” с „Незлатни пари” и да види съществуващата негова незавършеност, при която при по-нови „Незлатни пари” се ползва стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ и поради тази особено важна причина се развива съвременната световна стопанска криза.
Аз съм икономист-изследовател и нямам Вашия богат опит на политик, но моля посочете ми кое правило на ДЕМОКРАЦИЯТА изисква същата да съществува при наличие на държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”, в т. ч. Европа да се развива при стопанство с евро, което да се прилага при НЕГОДНО за него съответно ДФУ.
Стартът на прекратяване на „Грешката на Джон Лоу” е началото на края на прехода от „Златни” към „Незлатни пари”.
(7) Уважаеми г-н проф. д-р Dimitar M Ivanov,
ОтговорИзтриванеПродължението на дискусията ще е плодотворно при разисквания на конкретни въпроси, които са с ясни отговори.
Пример:
1. Съществува ли „Грешка на Джон Лоу”, която по същност е „При стопанство с „Незлатни пари”, продължена употреба на наследен от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който е НЕСЪВМЕСТИМ с по-новите „Незлатни пари” и развива диспропорции и (за достатъчно време) криза?
Моят отговор е „Да”.
Същата държавна финансова непълноценност за първи път в света е допусната във Франция през 1716 г. по инициатива на Джон Лоу и това е основанието да бъде означена на неговото име.
2. Какво е влиянието на „Грешката на Джон Лоу” в началото на 2012 г.?
Моят отговор е, че наличието на „Грешката на Джон Лоу” е особено важната причина за развитие на съвременната стопанска криза.
Сега е необходимо да се прекрати „Грешката на Джон Лоу” и съвременната стопанска криза ще е успешно преодоляна.
3. Защо се развива съвременната стопанска криза?
Моят отговор е: Съвременната стопанска криза се развива, защото продължава съществуване на „Грешката на Джон Лоу”, която ежедневно развива диспропорции, в т. ч. и сегашни държавни дългове.
4. Възможно ли е успешно спасение от сегашната стопанска криза?
Моят отговор е, че при ползване на „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу сегашната стопанска криза е възможно само при подобрено нейно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”, т .е. необходимо е прекратяване на „Грешката на Джон Лоу”.
С уважение,
Иван Митев
Станислав Янков:
ОтговорИзтриванеМитев! Как не си разбрал, какво точно те пита професора?! Той те пита, КАКВО КОНКРЕТНО ЩЕ НАПРАВИШ В КОНКРЕТНАТА СИТУАЦИЯ, АКО ТИ БЕШЕ ФИНАНСОВ МИНИСТЪР НА БЪЛГАРИЯ? Ще запазиш, ще увеличиш или ще намалиш данъците, с колко и защо? Ще запазиш, ще премахнеш, ще увеличиш или ще намалиш минималната заплата, с колко и защо? Ще запазиш валутния съвет или ще излезеш от него, ще печаташ пари, ако излезеш от съвета или няма да печаташ пари, колко пари ще напечаташ, ако го направиш и защо? Какво точно ще направиш с осигуровките и защо? Какво точно очакваш да направи БНБ с банковите лихви и защо? Ето за тези подробности те пита човека! Как ти виждаш тези същностни за която и да е финансова политика детайли в контекста на твоето "откритие"? Това си питан!
Уважаеми г-н Станислав Янков,
ИзтриванеНяма конкретен въпрос от проф. д-р Димитър Иванов, на който да не съм отговорил.
Бихте ли цитирали питане от г-н професора, на което не съм отговорил?
Според мен не е полезно някой да си играе на финансов министър при условия на сегашно непригодно за „Незлатни пари” държавно финансово управление, защото при тези условия кой каквото да направи винаги се достига до управленски провал.
При съвременни условия с държавна финансово грешка, участниците в стопански живот сме обречени жертви на тази държавна слабост и колкото повече работим – толкова по-големи са щетите от криза.
Сериозно е да отговоря на Ваши въпроси.
За да не повтарям публикувано, моля ползвайте:
„Криза заради непригодно държавно финансово управление”:
http://ivanmitev.blogspot.com/2012/04/blog-post_29.html
Първо, за моето откритие.
Знанието за „Грешката на Джон Лоу” е откритие, тъй като същата досега не бе известна, т. е. никой в света не знаеше, че държавно управление при стопанствно с "Незлатни пари" с ползване на стар, от време със "Златни пари" начин на финансово управление е кардинална държавна финансова грешка.
Доказателство за грешка е развитието на множество локални и на съвременната световна стопанска криза.
Нима досега в света някой знаеше за тази държавна финансова грешка?
Не е ли вярно, че Вие научихте за този държавен финансов недъг от мои публикации?
Не е ли поради това незнание:
- Властите на Гърция досега да не осъзнаят източника за свои трудности и да допуснат развитие на жестока стопанска криза.
- Ако притежателите на гръцки дълг я знаеха - нямаше да понасят финансови загуби за над 100 милиарда евро.
- Наличие на поредни нови вреди за търговски банки и техни клиенти, като само депозанти в исландски банки понесоха щети за над 6 милиарда евро.
- Нима, ако испанското правителство вижда сегашната своя финансова слабост - Испания ще има дълг?
Най-важното нещо, което в най-скоро време е необходимо да се направи е да се прекрати тази никому ненужна държавна финансова слабост.
Това, което е в моите възможности е да представя откритата от мен особено важна причина за сегашна световна стопанска криза, а защо проф. д-р Димитър Иванов или някой друг не желае да разбере тази истина не зависи от мен.
Истината е, че не зависи от мен, от Вас или от който и да е друг за спасение от сегашна криза, ако се запазва досегашната грешка.
Спасение от съвременна криза може да стане само чрез подобрение при съответно държавно финансово управление и то да стане годно за ползваните „Незлатни пари”, защото именно държавното финансово управление допуска грешката, поради която се развива стопанска криза.
Можете да бъдете сигурни, че само до 24 часа време след като се приложи ГОДНО за „Незлатни пари” държавно финансово управление – сегашната стопанска криза ще е премахната, което ще е ново доказателство, че причината за съвременна криза е непригодно за „Незлатни пари” финансово управление.
Също може да сте сигурни, че след като се ликвидира кризата, при новите условия с ползване на годно за „Незлатни пари” държавно финансово управление едва ли ще има някакви значими проблеми за изпълнение на държавни финансови функции, които е необходимо сега ние да обсъждаме.
С уважение,
Иван Митев