Държавна финансова "Грешка на Джон Лоу"

През 1716 г. ─ в световното обществено развитие, във Франция при замяна на пари е направена грешка за недовършено държавно финансово преобразуване.

Нейната същност е, че при нова обстановка с „Незлатни пари” необосновано е запазен начина на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

295 г. държавните власти не са премахнали тази непригодност.

При тези условия, в промяна с „Незлатни пари”, правителствата страдат от собствените си действия на съхранени унищожителни условия, поради удължено старо поведение от минало със „Златни пари”.

С този дефект, властите са с намалени бюджетни постъпления, увеличени плащания и не могат да прекратят регресивни икономически прояви.

Жестоките щети при кризи са причинени от незавършен градеж в най-висше държавно финансово устройство.

Тъй като първата в света замяна (от "Златни" към "Незлатни пари") е станала по конкретна инициатива - можем да означим допуснатата слабост на името на нейния автор като държавна финансова "Грешка на Джон Лоу".

„Грешката на Джон Лоу” е – При стопанство с „Незлатни пари”, ползване на наследен от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление.

Продължението на държавна финансова практика от време със „Златни пари” при стопанство с „Незлатни пари” е грешка, тъй като развива диспропорции и (след достатъчно време) стопанска криза.

Днес много специалисти в съответно правителство вярват на свои учители (в т. ч. Джон Мейнард Кейнс, Джон Кенет Гълбрайт, Милтън Фридман, Пол Робин Кругман, Джоузеф Стиглиц, проф. Нуриел Рубини, проф. Макс Оте, ръководители и експерти на МВФ, СБ, ЕЦБ и други) без да отчитат тяхна кардинална слабост да не правят разлика при държавно финансово управление, в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”.

Заради тази финансова неразвитост – участниците в стопанския живот живеят в "Капана на парите".

"Капанът на парите” е: Стопански условия с „Незлатни пари” и запазен наследен начин на държавно финансово управление, който е НЕПРИГОДЕН за тези пари и подсигурява развитие на диспропорции и (при достатъчно време) криза.

В „Капана на парите” съществува зависимост между труд и криза: хората колкото повече се трудят да реализират добавена стойност – толкова по-голям потенциал за криза се развива.

Описаната слабост се допускаше преди, продължава и сега в съответни страни.

Има достатъчно факти за практика, която е несъвместима с устойчиво стопанство.

Всеки е с потенциал да прецени разбуленото недоразумение.

В 2011 г., хората са с актуална потребност от следващ етап на животворната промяна.

Полезната новост със съпътстващо прилагане на подобрено с „Модел “Ресурси М” държавно финансово управление ще доведе до желан обществен прогрес.

„Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на държавно финансово управление, чрез употреба на знания за „Обществен закон за Ресурс М”.

Финансовото усъвършенстване понижава ненужна субсидия за „Разпоредители на суми” и осигурява за държавните власти смалени разходи и полагащи се пазарни приходи.

През 2011 г. управляващите съответни държави са жертви на гибелно наследство и се мъчат от последици.

Налично е противоречие и правителството (колкото и да се старае) няма възможност да завоюва трайно стопанско подобрение, защото не премахва вредна и водеща към стопански регрес непълноценност (ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”).

При продължаване на нейното съществуване, всяко правителство колкото повече работи – толкова по-лоши управленски резултати постига.

Чрез ползване на специализирани умения, представената неправилност в държавното финансово управление е разкрита.

Същата може да се ликвидира и да се прекрати развитие на тези диспропорции.

Обстоятелството, че неточността съществува в други страни не обезценя проблема.

Заради опазване на досегашната катастрофална държавна финансова „Грешка на Джон Лоу” живеем в „Капана на парите” с уголемяващи се диспропорции, кризи и болезнени щети.

Ние знаем за сегашна катастрофална държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”.

Иван Митев – икономист